Знаете ли кога и как са се появили едни от първите фитнес уреди и какво ги е предшествало? Дали прототипите им са изглеждали по същия начин, както сега? А кой е поставил началото на фитнеса такъв, какъвто го познаваме днес и как са тренирали и поддържали форма още древните гърци – създателите на Олимпийските игри?
Фитнесът, който ние познаваме, води началото си от 70-те години на 20-ти век. Корените му обаче могат да бъдат проследени дълбоко в миналото, а историята около формирането му е пълна с интересни и любопитни факти, които привличат вниманието.
Физическите упражнения, изискващи сила и издръжливост, съществуват още от древността. Но тогава те не са били приемани като начин на тренировка, а като начин на живот. Оттам идва и изразът „Бягай за живота си“. За да оцелеят, хората е трябвало не само да могат да бягат, а и да скачат, да се катерят, да вдигат тежко, да хвърлят и хващат предмети и т.н.
За основател на масовата фитнес култура се смята Хиеронимус (Джеронимо) Меркуриалис – бащата на спортната медицина. През 1569 г. той издава книгата „Изкуството на гимнастиката”, която аргументирано описва всички видове тренировки и начин на хранене, като основна насоченост творбата има към спорта и неговата роля в опазване на здравето. Меркуриалис е и изобретателят на медицинската топка – плод на изследванията на учения за древните спортни игри с топка с пясък. По това време спортът се е приемал по-скоро като начин на забавление, но със своите идеи и изобретения, Джеронимо полага основите.
По-късно, през 1774 г., Йохан Бернхард Базедов открива училището "Филантропиум" в Германия, което специализира в спортове като бягане, езда, фехтовка, волтижировка (гимнастически упражнения върху галопиращ кон) и танци.
От този момент нататък физическите тренировки започнали да навлизат все повече като основна част в образователната програма. Друг немски възпитател пък се смята за основоположник на гимнастиката – Гутс Мутс, който издава и първия подобен учебник в света - „Гимнастика на младежта”.
Важна роля в развитието на гимнастиката е изиграл и Фридрих Ян. Негова основна цел била да помогне на младите хора да развият телата и умовете си и през 1811 г. открива първия гимнастически салон в Берлин. Той е изобретател и на гимнастическия кон и успоредката, а освен това разпространява и употребата на гимнастическите халки.
За интегрирането на спорта сред младежите в Европа и в САЩ, най-голям принос има християнската младежка организация YMCA (Young Men’s Christian Association). В средата на 20-ти век, фитнес тренировките се популяризират и се превръщат в основно средство за подобряване на здравословното състояние и поддържане на добра физическа форма. През 1949 г. епидемиологът Джери Морис първи открива корелацията между упражненията и здравето на сърдечносъдовата система. Той провежда проучвания в Лондон, в което изследва шофьори на автобуси и открива, че заради продължителното време, което прекарват седнали, по-често страдат от заболявания на сърцето и белите дробове. Същото проучване провел и сред пощенски служители, сравнявайки здравословното състояние на тези, които разнасят пощата с колело или пеш и тези, които седели зад бюро.
През 1960 г., стимулирани от проучванията на Морис, все повече и повече хора започват да вземат участие в организирани спортни събития за подобряване на физическата подготовка.
През 1968 г. Кенет Купър публикува книгата „Аеробика“, която предизвиква още по-голям интерес и желание за редовни тренировки сред повечето хора. След това постепенно започват и масово да се създават различни хранителни и тренировъчни режими, с което се заражда и изцяло нов тренд – фитнесът.
Пътека за бягане
Прототипът на бягащата пътека е изобретен през 1818 г. от Уилям Кубит във Великобритания. По това време обаче тя била използвана за наказание на провинили се затворници. Представлявала е дълъг въртящ се цилиндър, задвижван чрез ходене. Енергията, която се създавала от въртенето пък, се използвала за изпомпване на вода и задвижване на мелници, откъдето идва и английското наименование на уреда – treadmill.
В качеството си на уред за упражнения, първата пътека за бягане е изобретена от машинния инженер Уилям Стауб в края на 60-те години на 20-ти век. Идеята му хрумнала, след като прочел книга на д-р Кенет Купър за аеробиката, според която бягането на една миля (1,6 км) за 8 минути, четири или пет пъти седмично, значително ще подобри физическото състояние на човек.
Пътеките за бягане тогава били използвани само от доктори и Стауб искал да изобрети машини, които да са достъпни за всички. Нарекъл първия прототип PaceMaster 600. Когато изобретението му се превърнало в хит сред клиентите, той започнал да произвежда пътеки за бягане за фитнес клубове и за домашна употреба. Оттогава те се превърнали в едни от най-разпространените фитнес уреди, използвани от много трениращи.
Гребните тренажори представляват симулатори на академично гребане на лодка. Първите подобни изобретения се появили в средата на 19-ти век. Те били снабдени с махово колело и спирачен механизъм, а патентът бил издаден на Уилям Къртис през 1871 г. След това, в средата на 20-ти век, Narragansett Machine Company изработват и започват да произвеждат хидравличните гребни тренажори. В наши дни повечето гребни тренажори са механични (с поставка за крака и ръкохватка) или хидравлични (с хидравличен цилиндър).
Вдигането на тежести е една от най-старите фитнес дисциплини. Има различни теории за това откъде води началото си, но за най-вероятно се приема, че произлиза от древна Гърция. Един от факторите за това е, че именно древните гърци са създателите на Олимпийските игри, а силовите състезания са били едни от най-популярните спортове в тях.
Предшественик на познатия в наши дни дъмбел е т. нар. “halteres” – свободни тежести, изработени от камък или метал. Те били използвани в различни спортни събития в древна Гърция. По-късно, през епохата на Тюдорите, в Англия са изобретени първите дъмбели. Те представлявали малки камбани (чиито звънчета били премахнати), съединени с дървена дръжка.
Щангите са стандартно оборудване във фитнес залите. Първите щанги със сферични тежести са се появили в голям спортен център във Франция в средата на 19-ти век, въпреки че никой не може да каже кой точно ги е изобретил. До този момент спортистите тренирали само с дървени лостове, но гимнастикът Хиполит Триат бил първият, който добавил кълбовидни тежести към лостовете, за допълнително натоварване. С времето видът на щангите се променил. Вместо кръгли тежести, в наши дни се използват регулируеми дискове, като тежестта им е кодирана в различни цветове.
През 20-ти век, с популяризирането на бодибилдинга, навлиза и нуждата от машини, които да заменят свободните тежести. Идеята хрумва на Артър Джоунс. Той искал да даде възможност на повече хора да тренират мускулите си, включително и на жените, без да използват тромавите щанги и без да се излагат на риск от травми. Така той изработва първите машини за тежести (сериите „Наутилус” и „МеdX”) през 1970 г., които бързо навлизат на пазара.
Както модата, така и фитнес тенденциите се изменят с годините. През 1950 г. било популярно например въртенето на обръч, а в наши дни хората поддържат форма със силови, интервални тренировки, йога, танци и т.н.
Основните тенденции във съвременната фитнес индустрия се заформят в началото на 20-ти век. Тогава тренировките се състояли главно от стречинг, който позволявал на дамите да поддържат форма, без да се потят. След това, през 1950 г., обръчът бързо се превърнал в един от най-популярните фитнес уреди в цял свят. Само в САЩ били продадени над 20 милиона обръча за първите шест месеца на производство.
Десетилетие по-късно са изобретени и вибриращите колани. Целта им била да изгарят излишните калории от проблемни зони като бедрата, ханша и ръцете.
През 1970 г. звездата от Бродуей - Джуди Шепард, разработва първата денс тренировка - Джазерсайз (Jazzercise). Тя съчетава аеробика и джаз танци и е предназначена за горене на калории и подобряване на тонуса. Джазерсайз всъщност е предшественикът на Зумбата.
Малко по-късно настъпва и новата фитнес мания – аеробиката. 80-те години на 20-ти век е ерата на прилепналите бодита, лентите за глава и неоновите цветове. Джейн Фонда разработва тренировъчни видеа по аеробика и за кратък период от време успява да продаде милиони копия.
Следва създаването на Тае Бо (1990 г.) и Зумба (2000 г.), които и днес все още са много актуални и популярни.
В наши дни фитнес тренировките обикновено представляват микс от различни упражнения. Основните видове са тренировки със собствено тегло, силови тренировки, високо интензивни интервални тренировки (HIIT), функционални тренировки и йога, като трениращите могат да се възползват и от различни приложения за проследяване на приети и изразходени калории, качество на съня, ниво на стрес, извървени крачки и т.н.