IE loader

Българските параолимпийци: истории за силата на човешкия дух

Българските параолимпийци: истории за силата на човешкия дух

Спортът е нещо великолепно. Той не само ни поддържа здрави и във форма, а може и да ни вдъхнови и мотивира. Може да ни амбицира да сме по-добри от вчера, да се борим за успехите си и винаги да се стремим към победата. Спортът освен всичко е за всеки – без значение от телосложението, килограмите, ръста или здравословното състояние. И ако все още намирате оправдания, за да не спортувате и да се грижите за себе си, защото нямате време или желание, бихме искали да ви разкажем историята на три вдъхновяващи личности. Петима български параолимпийци, които с много труд и силен дух, успяват да донесат на страната ни отличия от редица спортни състезания. Съдбите им са различни – при част от тях е открит проблем по рождение, а при други – лош късмет.

Прочетете повече: 5 начина да посрещнем пролетта с нови здравословни навици

Ружди Ружди

 

 

Ружди Ружди е най-успешният български параолимпиец през последните години. Роден е на 14 април 1991 г. в град Глоджево (Русенска област). Когато е на 17 години, той катастрофира с много висока скорост. Движещият се с над 180 км/ч. автомобил се преобръща по наклон, състезателят изхвърча през предното стъкло, а след това е затиснат от тежестта на колата. В следствие Ружди е парализиран от кръста надолу. Това обаче не го обезсърчава, дори напротив. Докато е подложен на рехабилитационни процедури, той се запознава с друга наша параолимпийка, която го вдъхновява със своята упоритост и така той стартира своята спортна кариера, която към момента е доста успешна. През 2016-а Ружди завоюва златото на параолимпиадата в Рио де Жанейро, поставяйки нов световен рекорд в тласкането на гюле - 12,33 метра. През 2017-а спортистът, притежаващ силен характер и борбен дух, печели световната титла в Лондон с ново върхово постижение на планетата - 12,47 метра.

Прочетете повече: Активен живот след 40: Мисията възможна

Стела Енева

 

 

„Аз не исках да бъда в тежест на никого. Исках да докажа, че човек може сам да се справя, колкото и да е трудно. Ако на здрав човек са му необходими 15 минути, за да постигне нещо, и аз мога да го постигна, дори да е за 1 час, дори да ми коства доста усилия.“ Това са думи на българската параолимпийка Стела Енева. Тя е родена във Варна през 1975 г. с малформации и още от бебе е с ампутирани под коленете крака. Въпреки това успява да проходи с протези. Започва да се занимава с атлетика през 2000 г. Създава спортен клуб за хора с увреждания в родния си град. Тя има доста богата спортна кариера, като се състезава в дисциплините тласкане на гюле и хвърляне на диск. Сред най-големите й успехи са два златни медала на Световното първенство по лека атлетика през 2006 г. в Асен, Холандия. Там Стела Енева печели два златни медала: на гюле с 9,82 метра и на диск с 31,94 метра. На Параолимпиадата в Пекин през 2008 г. печели сребърен медал на хвърлянето на диск. През 2011-а завършва с два сребърни медала на Световното първенство. На гюле постига резултат от 10,54 метра, а на диск – 39,84 метра.

Прочетете повече: Изповед на тялото: "Аз съм ти, не ме забравяй"

Михаил Христов

 

 

Михаил Христов е двукратен световен шампион на скок на дължина за хора с увреждания, има 8 поправки на европейския рекорд и множество други постижения. Той е роден през 1991 г. в Плевен. Когато е на 15 години тежък инцидент го лишава и от двете му ръце. Заедно със свои приятели Михаил решава да отиде до близка плевенска местност. Неусетно децата преминават под електрически трансформатор, от който е изскочила волтова дъга. Тя улучва Михаил със сила двадесет хиляди волта. След направени медицински прегледи, се установява, че момчето няма счупвания, но не може да си движи ръцете. Лекарите, наясно със скритите вътрешни последствия от подобен електрически удар, извършват единственото възможно решение – ампутация на дясната ръка до китката, а лявата – до рамото. Но Михаил не губи надежда и започва усилени тренировки в дисциплините 100 метра спринт, 200 метра спринт и дълъг скок. На първото си състезание в Дубай печели бронзов медал на дълъг скок, като с последния си опит измества първия от ранглистата. Също така се бори за правата на хората с увреждания и се стреми да бъде пример за тях.

Прочетете повече: 13 любопитни факта за човешкото тяло

Християн Стоянов

 

 

Християн Стоянов е роден през 1998 г. в Габрово с увреждане на дясната ръка. Състезава се в дисциплините бягане на 800 метра и бягане на 1500 метра. През 2013 г. на Европейското първенство за хора с увреждания до 23 години, провело се в Бърно, Чехия, Стоянов печели златен медал на 800 метра и два сребърни медала на 100 метра и скок на дължина. През ноември 2015-а, заедно с останалите призьори от параолимпийски игри, Християн Стоянов получава отличие от Българския олимпийски комитет. На Параолимпийските игри в Рио де Жанейро е най-младият състезател в българския отбор и един от най-младите атлети на игрите. На бягането 1500 метра завършва на седмо място. Една от целите му е да се качи на най-високото стъпало на стълбичката по време на параолимпийски игри, а другата – един ден да е като известния акробат Енчо Керязов и да помага на талантливи български деца да се развиват и да следват мечтите си.

Прочетете повече: Омега 3: Що е то и как действа на организма ни?

Иванка Колева

 

 

Иванка Колева е родена през 1968 г. в Чирпан. По време на бременността майка й има проблеми с бъбреците, заради които лекарите й изписват медикаменти с уверение, че няма да навредят на плода. За съжаление детето се ражда с недоразвити крака под коленете. Шест години по-късно ги ампутират и ги заменят с протези.  На 16 години започва спортната си кариера в Дома за хора с физически увреждания. Методистите Стефка Николова и Иван Гудев я обучават да хвърля копие, диск и гюле. Така тя печели 13 медала от международни състезания и стотина от национални. За пръв път се явява на олимпиада в Барселона през 1992 г., където е шеста в тласкането на гюле. Две години по късно става световен шампион на диск в Германия. През 1996 г. на Олимпийските игри в Атланта се класира на 4-о място на гюле и 5-о на диск. Връх в кариерата й е Олимпийската титла в тласкането на гюле от Сидни 2000 г., когато поставя и световен рекорд с резултат от 7,85 метра.

Прочетете повече: 5 предимства на фитнеса с личен треньор

Това са само няколко примера за вдъхновяващи атлети. Има още много – доказателство, че спортът е за всеки. И без значение какви проблеми си мислим, че имаме, някъде там винаги има някой, пред когото животът е поставил повече изпитания, отколкото пред нас. Намерете причина да следвате целите си и не пренебрегвайте спорта. Твърде е възможно именно в него да откриете мотивацията да промените живота си и да го живеете по свои правила.

График групови занимания